Свети Йоан Кръстител - Ивановден
На 7 януари Православната черква уважава Свети Йоан Кръстител - кръстителят на Исус Христос. Наричан е още Предтеча, тъй като е предизвeстил идването на Месията. В националните традиции денят се назовава Ивановден, а още и " Женски водици ", и е третият ден от поредност водни обреди, които по начало са доста сходни. Първият е на " Попова Коледа ", вторият на Йордановден - именуван още Мъжки водици. На " Женски водици " наложително се къпят сгодените моми, булките. Булката се къпела в девера или кума си, като го дарявала с забрадка и чорапи. Разбира се, наложително се къпят също имениците и децата за здраве. Явно преди време къпането не се е приемало за прелестно нещо, защото по бит можело да се откупиш с пари, с цел да не те къпят. На места се от " водичарки " се прави ритуала " Водици ", наподобяващ този на " совойниците " на Зимния Кръстовден, само че без освещаването на водата.
Богоявление - Йордановден
По традиция Ивановден се счита и за ден на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година. В тази връзка в Перушица, към момента се прави ритуала " Къпанки ". Смята се, че тези, които влязат в ледената река ще заченат крепко потомство. Обредите за " Къпанките " стартират от сутринта. Най-близките се събират в дома на младото семейство, а домакинът посреща всеки с вино. По обяд гостите съпровождат младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве. На празника в село Реселец пък извършват ритуала " Пренасяне през реката за здраве и благодат ", цялото село се придвижва през реката, като се стартира от момите. По традиция по-късно се играе " мокро хоро " в реката.
В българските традиции Ивановден е ден за побратимяване и кумство. Момчетата, които желаят да се побратимят, вървят в домовете си, с цел да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги подарява с златна паричка - да е безконечна дружбата им. Ритуалът за побратимяване е следният: Младежите, които желаят да са побратимят, стъпват с единия крайник върху неизгаснали въглени - с цел да милеят един за различен. После отпиват вино - знак на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, с цел да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото роднинство се закрепяло от три поредни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с присъединяване на всички. На обяд се върви у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и дарове.
Трапезата на Ивановден, не се раздига до другата заран. Смята, се че в случай че си именик и не ти дойдат посетители е неприятна прокоба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, фасул, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз, заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.
Инфо: www.hera.bg
